Z6_PPGAHG8001C6B0QP77BB1I2O94
Z7_PPGAHG8001LQD0Q5EB3TVQ1QI3
Z7_PPGAHG800PTQ60QP77PFS12KB5

град Сухиндол

Дата на публикуване: 02.10.2020
Последна актуализация: 28.06.2021

Сухиндол е обявен за град през 1970 г. Град Сухиндол става административен център на община Сухиндол през 1978 година.
Местоположение
Селището е разположено амфитеатрално в полите на последните разклонения на Централна Стара планина. Разположено е в източното подножие на Деветашкото плато. Землището му граничи с тези на селата: Горско Сливово, Коевци, Крамолин, Бяла река, Красно радище, Димча, Върбовка.
Днешната територия, в която е разположено селището, води началото си от XVII в., когато са се обединили старите селца и махали – Димийски дол, Селце, Дебелец, Сопот, Иванковец, Кръста, Лесковец, Среднера.
Съществуването на Сухиндол датира още отпреди началото на нашето хилядолетие. По предания се предполага, че то е много по-старо селище, но за съжаление точната датировка не може да се определи. В местността Селце има останки от селище от II-V в. сл. Хр., а в местността Драчево се е намирала средновековната крепост Дирица. В околностите на град Сухиндол са намерени находки, които свидетелстват за обитаването на тези територии от траки, римляни и славяни.
Населението според проброяването от 2012 е 2460 жители, през 2015 става 1735 жители, а през 2016 г населениета е намаляло до 1676 жители. В етническия състав на града преобладават българско население.
Общата площ по регулация е 200.10 ха.
Жилищният фонд се отличава с двуетажни сгради. По данни от 2015 г. броят на жилищните сгради е 1138. Броят на жилищата е 1254 броя. От тях по конструкция 1040 са монолитни, 109 са панелни, 1 жилище е стоманобетон, 104 са други. При необитаваните жилищни сгради /434 бр./ най-голям дял има гр Сухиндол - 275 бр. или 63.4%. Гъстота на обитаване е много ниска – средно 1153 кв. м бруто /жител/ жилищна територия на жител, което от друга страна представлява известен по-добър комфорт на обитаване и отдих.
По вид на собственост частните жилища на физически лица са 1240, държавни или общински са 6 броя, частни на юридически лица са 8 броя. Обществените сгради са съсредоточени в центъра на града: сгради на общината, църква, площадно пространство с възможност за малка авгогара, открит пазар, малък парк, магазини, поща. Интересен обект е музеят на виното.
Най-голям принос за развитието на просвещението в Сухиндол е създаването на народното читалище. Това голямо дело е на забележителния революционер отец Матей Преображенски. Той става негов кръстник и му дава уникалното име „Трезвеност“. Сухиндолското читалище събира богата библиотека, която е била най-голямата селска читалищна библиотека в България. Читалище “Трезвеност 1870” е действащо читалище, регистрирано под номер 1519 в Регистъра на народните читалища, поддържан от Министерството на културата
Икономическата дейност е най-силно развита в града, съответно с най-голям брой работни места.
Основната заетост на жителите на общината е предимно в сферата на лозаро-винарското производство. Винарна „Ловико” Сухиндол е приемник на най-старата лозаро-винарска кооперация в България, основана през 1909 г., която е и най-старата винарска изба на Балканския полуостров. В територията на града са отредени 13 терена за производствено - складови дейности, три стопански дворове извън регулация и един – в регулация, в южната част.
Сухиндол е добре обслужено селище с пътна мрежа. Свързано е чрез отклонение от главен път София В.Търново - Варна и от третокласния път Ловеч - Павликени.
Общественият транспорт е сравнително добре развит. Населените места в общината не разполагат с автогара, обслужват се от преминаващи автобусни линии.
Образование
В гр. Сухиндол функционира средно общообразователно училище “Св. Климент Охридски”, разположено в две отделни сгради. Работи и целодневна детска градина “Соня”, както и детската ясла “Осми март”.
Здравното обслужване се осъществява чрез детската ясла “Осми март”, Здравна служба с една лекарска практика, а стационарно лечение се осигурява в областния център - град Велико Търново. На територията на общината има дрогерия.
Общественото обслужване се осигурява от смесени магазини. Функционира една къща за гости „Боневата къща”.
Спортни съоръжения и дейности. В град Сухиндол има стадион, спортна площадка и басейн. Необходимо е общината да предприеме мерки за подобряване на спортната база, да се построят още спортни площадки, да се пусне в експлоатация басейна и т.н. От важно значение е общината да привлече младите хора и да ги стимулира да участват в различни спортни мероприятия, дейности, състезания, които да се превърнат в традиция на територията й.
Благоустрояването и озеленяването е съсредоточено в центъра на селото. Липсват велоалеи и тротоари по някои от второстепенните улици.
Закрито e сметището в гр. Сухиндол и е реализиран проект за неговата рекултивация. Приблизително 400 тона твърди битови отпадъци годишно се извозват на депо Севлиево. Оборудването е от 1 брой сметосъбиращ камион и 120 бр. контейнери тип „Бобър”.
Културното наследство -
Туристически обекти в града са църквата - "Свети апостоли Петър и Павел", построена през 1929 година и часовниковата кула от 1895 година. През 1905 г. старата църква е съборена и на нейно място за 3 години е издигната днешната величествена църква. Строежът е зъвършен през 1908 г., сградата е голяма, красива, с кубе и камбанария, облицована отвън с дялани камъни, а отвътре - с тухли. През 1927 г са доставени 3 камбани, които са в правилна хармония при биене. В град Сухиндол е изградена и джамия.
Интересен обект е музеят на виното. На територията на града са издигнати 6 военни паметници.
Туризъм и средства за подслон: Функционара къща за гости с капацитет 15 легла, наречена „БОНЕВАТА КЪЩА”. С подобни обекти се създават се предпоставки за развитие на селски туризъм.
Електрозахранването
на общината се извършва от подстанция „Павликенви” като съседна община. Изградени са 9 броя битови трафопостове и 4 броя ведомствени.
На територията на община Сухиндол има изградена една базова телекомуникационна станция на „Космо България Мобайл" ЕАД.
В град Сухиндол и общината няма изградена газопреносна мрежа.
Водоснабдяване -
Град Сухиндол се водоснабдява 6 водоизточника. Състоянието на водопреностата мрежа е добро.
Канализация - Канализационна мрежа за отпадъчни води е изградена сaмo частично в гр. Сухиндол (около 19%  спрямо уличната мрежа). Заустването на отпадъчните води се извършва чрез градския колектор в река Водешница. Към настоящия момент няма изградена ГПСОВ. От населението за битовите отпадъчни води   се използват предимно изгребни ями и попивни кладенци, което води досъздаване на условия за здравен риск за населението в района и екологичен риск за околната среда.
Защитени зони: Части от землището на гр. Сухиндол  попадат в границите на защитена зона BG0000609 „Река Росица“.
Изградени са два гробищни парка: Едното е ситуирано в СИ част на селото, в регулация, на площ 1.65 ха, и второ гробище, извън регулация, на площ 1.62 ха, за което се налага разширение.
Екологични проблеми:
В землището на Сухиндол има старо сметище. Било е от смесен тип и е рекултивирано. Замърсяването на атмосферния въздух е предимно в зимния сезон вследствие употребата на твърдо гориво за отопление.
Към началото на 2017 г. в общинския център гр.Сухиндол състоянието на производствената сфера се свежда до наличието на:
    1. Бивша ферма за отглеждане на животни /крави  и овце/. В момента се ползва малка част от нея за отглеждане на овце от частно лице. В източния край на терена е разположено бившо предприятие „РИТИ“ АД за производство на рабицова мрежа  и телени изделия – в момента нефункциониращо. На този терен се ползват и помещения от двама земеделски производители.
    2. В бившия стопански двор към момента се помещават кравеферма, цех за дървообработване и складове за съхранение на селскостопанска продукция.
    3. Съществуващите сгради на общинските гаражи се ползват по предназначение.
    4. Машинно-тракторния парк също се ползва по предназначение.
    5. В парцела има изграден нов „Пункт за управление на животински отпадъци“, все още не е започнал да функционира. Другата част от терена са общински складове, дадени под наем
    6. Част от терена на бившата ТПК се ползва за автосервиз.
    7. Винарна на „Фамилия Драгиеви“.
    8. Част от сградите в имота са частни - магазини, а останалите общински, където се помещават медицински кабинети, офис на АСП, общински складове.
    9. Хлебокомбината е действащ.
    10. В експлоатация е и цех за пакетиране на хранителни добавки собственост на фирма „Борола“.