Z6_PPGAHG8001C6B0QP77BB1I2O94
Z7_PPGAHG8001LQD0Q5EB3TVQ1QI3
Z7_PPGAHG800PTQ60QP77PFS12KB5

с. Бяла река

Дата на публикуване: 02.10.2020
Последна актуализация: 30.12.2021

Население и местоположение

Населението според данните от 2015 г. е 218 жители, общата площ по регулация е 52, 56 ха.

Броят на домакинствата е 87, постоянно живеещи в селото. Етническия състав на жителите се състои от българи и турци.

Землището на селото граничи със землищата на селата Горско Косово и Горско Калугерово, територията е с надморско равнище от 100 до 199 м, с площ от 22 кв. км.

Жилищен фонд

Състои се от 265 сгради, всичките са частни, от които 258 принадлежат на частни физически лица и 7 жилища са на юридически лица. Жилищата според конструкцията на сградите са масивни - 258 и само 7 – друга конструкция.

Историческо развитие и културно наследство

Малкото исторически данни, които съществуват за Бяла река показват, че в различни периоди от време селото е съществувало по течението на река Росица в местностите Голямо и Малко селище. По неизвестни причини жителите са се местили, като са създавали нови селища. Едно от тях се е намирало в местността “Братковец” като не се знае колко време е просъществувало. Може би липсата на вода е принудило хората да напуснат и да се заселят на сегашното място. Неоспорим факт е, че и на двете места - Голямо и Малко селище е имало живот, за което говорят и останките намерени в земята: стара керамика , монети, оръжия от слонова кост, каменни оръдия на труда.

В достъпни писмени източници от Турската империя за периода XV-XVI век е установено, че в редица селища от Павликенския регион не е отбелязано присъствието на нито един мюсюлмански поселник. Присъствието на войници е допринесло безспорно за опазване на будния български дух в този край. Писмено за пръв път селото е посочено в документ на Турската империя от XV век, като тогава се е именувало село “Бела река”. Съществува легендата, в която се разказва, че при едно голямо нападение еничари в селото са отвлекли едно момиче около 17-18 години. След няколко дни е намерена само едната му ръка в местността Карачлъка. Съсипана от мъка майката оплакала бялата ръка. От този ден за спомен на цяло село, нарекли го с името „Бяла ръка”. За това свидетелстват и по късно общинските печати с надпис „Белоръковското общинско управление”.

С течение на годините то променя името си от „Бяла ръка” на „Бяла река”, защото селото се намирало близо до речното корито, чийто бряг бил оцветен в бял цвят.

През 1850 год. се създава първото килийно училище в селото. В долния етаж се е черкувало, а горният е използван за учение.

През 1868 година, по инициатива на няколко наши предци, е построена  църквата “Св. Димитър”

По късно, през 1908 година е построено и читалище, носещо името “САМОСЪЗНАНИЕ”, което е действащо и е регистрирано под номер 2004 в Регистъра на народните читалища, поддържан от Министерството на културата. Пенсионерският клуб развива културна дейност. Детската певческа група “Шарена китка” изпълнява автентичен фолклор.

Съборът на селото е на 8 ноември - Димитровден по стар стил. На 26.10.2008 г. в с. Бяла река се извършва юбилейно честване от построяването на храма „Св. Великомъченик Димитър Солунски Чудотворец“, построен през 1868 година.

Водоснабдяване

Водоизточникът е дренаж „Дерелика", намиращ се източно от селото. Дебит за 2013 г. Е 1.5 л/сек. Оградена е Санитарно охранителна зона /СОЗ/ пояс I.

Канализация

Няма изградена канализационна мрежа и ПСОВ за отпадъчни води. Населението използва септични и изгребни ями, което създава условия за възникване на екологичен риск за околната среда и здравен риск за населението  в района.

Електроснабдяване

Изградени са и функционират 3 броя битови електропостове.

Обществено обслужване, образование, здравеопазване

На територията на селото не функционират училищни и здравни заведения. Ползват се услугите в гр Сухиндол и съседни общини. Учениците се извозват със специален автобус до град Сухиндол. Работи смесен магазин.

Населението се обслужва от 2 гробищни парка: Единият тангира западната част на селото, попада извън регулация, заема площ от 0.7 ха. Второто гробище се намира на разстояние около 240 м на юг от селището, извън регулация, заема площ от 0.75 ха.

Защитени зони и защитени територии

Части от землището на с. Бялата река попада в границите на защитена зона BG0000609 „Река Росица“ и защитена зона BG0000275 „Язовир Стамболийски“.