Z6_PPGAHG8001C6B0QP77BB1I2O94
Z7_PPGAHG8001LQD0Q5EB3TVQ1QI3
Z7_PPGAHG800PTQ60QP77PFS12KB5

с. Горско Калугерово

Дата на публикуване: 02.10.2020
Последна актуализация: 30.12.2021

Населението по данни от 2015 г. е 99 жители, а площта на селищната територия е 71.65 ха.

С постоянен адрес са 76 души, а по настоящ адрес са 125 души.

Местоположение

Селото отстои на 28 км североизточно от град Севлиево и на 22 км югозападно от град Павликени.

Къщите и махалите на Горско Калугерово са разположени на лек склон, южно от Плужненска река.

Селото е разположено в естествено красива местност, полупланински релеф, открива се прекрасна панорама във всички посоки. Голяма част от обработваемите площи са с южно изложение, осигуряващо най-добро развитие на трайни овощни и лозови насаждения. Жителите се занимават основно със земеделие и животновъдство.

Жилищен фонд

Жилищният фонд се отличава с двуетажни и едноетажни сгради - общо 223 като 134 сгради са обитаеми, а 99 – необитаеми. Жилищата конструкция са:  221 – тухлени; 1 -стоманобетонно и 1 - жилище е с друга канструкция. От жилищата 3 броя са държавни или общински, 2 жилища са частни на юридически лица, 218 - са частни на физически лица.

Историческо и културно наследство

Името на село Горско Калугерово има интересна история. В селото e имало манастир, в който ca живеели калугери, дори и след идването на турците през ХIV в. Именно монасите дали името на селото. „Горско” идва от наличието на много гори в района. Дори турците ca наричали селището „Даа Калугерово” – планинско, горско село.

В юбилейния сборник ,,Българско село” четем: ,,Някога тук е имало манастир, в който са живеели калугери, дори и след идването на турците и оттам името му.”
До Освобождението населението е турско; джамията му до 1912 година се е намирала в днешния училищен двор. В 1880 година селото брои 875 жители (3 българи и 872 турци) и принадлежи към Сухиндолска община; през 1887 година жителите са 417 (376 българи и  41 турци) - Севлиевска община; през 1905 година има 114 домакинства със 705 жители – община Бяла река; от 1934 година до юни 1949 година е към община Добромирка с 1178 жители и 231 домакинства.

Църквата ,,Св. Параскева” е построена в центъра на селото през 1928 година. Размерите на храма са 16/8.80 метра с едно кубе и камбанария прилепена към църквата. Майстор на строежа е бил Минчо Димитров-Мечето - от селото. Иконостасът е направен през 1954 година с гладка резба от неизвестен майстор. В църквата има 20 обикновени трона. Иконите са от неизвестен художник. В периода 1940 – 1945 година по времето на свещеник Иван Георгиев е закупена нова камбана от град Пловдив и е ограден църковния двор. На 28.10.1956 година църквата е осветена от Великотърновския митрополит Софроний.

В летописната книга на Белореченската енория тогава пише: ,,До освобождението селото е било населено само от турци от около 170 къщи. Самото село е било манастир.

Първоначално селото е българско, за което говори и названието му, а и наличните османски документи. В документа са посочени конкретно имената на 65 души българи и на двама потурчени християни. Преживяната трагедия на българското население и заместването му от турско засега остава неясна.

В периода до 1960 година е построен и открит микроязовир край селото. Географското разположение и климата в района създават благоприятни условия за развитие на селски туризъм.

Близостта на селото с язовир ,,Александър Стамболийски” (около 3 км. в западна посока) създава възможност за изграждането на ЕКО ПЪТЕКИ до местностите ,,КАРАКАЙНАК” и ,,ВОДИЦА КАЯ” характеризиращи се с девствена природа и красива гледка около язовира. Преданието говори, че в района на ,,КАРАКАЙНАШКОТО ДЕРЕ” има пещери където са се крили хайдути, когато са нападали преминаващи търговски кервани.

С годините се е запазил един традиционен обичай ИГРА НА 31. В определено помещение на Нова година се събират мъжете от селото и играят на карти играта наречена 31. Играта е наречена 31, защото се играе на 31 декември срещу 01 януари.

Читалище „Просвета 1924” е действащо читалище, регистрирано под номер 3034 в Регистъра на народните читалища, поддържан от Министерството на културата.

Общественият транспорт е два пъти седмично по линия Павликени – Горско Калугерово / Горско Калугерово – Павликени.

Общественото обслужване се осигурява от смесен магазин.

В селото работи малка къща за гости с 8 легла - Вила „Сандра”.

Водоснабдяването се осигурява от извори и чешми: Челеби бунар, Клена, Бунаря, Маслакя, Долните чешми, Селската чешма, Стублата, Новата чешма, Кюнкя, Дядо Петко и Митю Пенев.

Водите на двата дренажа, намиращи се североизточно от селото, постъпват чрез гравитачен водопровод с L=1470м, ф125 мм - АЦ и стомана, в черпателен резервоар, където се включва и водата от третия дренаж, намиращ се непосредствено до помпената станция.

Няма изградена канализационна мрежа.

Изградени са и функционират 2 броя битови електропостове.

Стопански двор е ситуиран в регулацията на селището на площ от 0.55 ха. Друг терен за складове на селскоктопанска продукция е разположен на юг, извън регулация, на площ от 4.94 ха. Теренът е изоставен, незастроен.

Селото разполага с гробищен парк на площ от 5.4 дка.

В границите на защитена зона “Язовир Стамболийски” BG0000275 по Директива за опазване на дивата флора и фауна попадат части от землището на с. Горско Калугерово.