Община Сухиндол

Население

Според проброяването от 2015 е 139 жители, селищната площ по регулация е 53.5 ха.

Жилищен фонд

Отличава се с 228 сгради. Особеност на селото е факта, че от 227 броя  жилищни сгради , всичките са за постоянно обитаване. Общият брой жилища е 230, от тях 220 са тухлени, 10 жилища са с друга конструкция. По форма на собственост всички жилища са частни - 9 на юридически и 221 на частни лица.

Местоположение, историческо развитие

Село Коевци е китно селце разположено в местност Коевските кайраци на Деветашкото карстово плато край буйни извори. Землището е имало и все още има благоприятни условия за живот още от времето на първообитаващите. Доказателство за това са многобройните археологически находки. В местността Каменец, която се намира в голяма близост от селото на около 2 км са открити глинени съдове с червено-кафяв и светлосив цвят, с черен вътрешен пласт отнасяни към III, II век преди новата ера. Трако-римско селище навярно е съществувало. Доказателство за това са здраво изпечените тухли, изкопани в местността Дерменджика, също са запазени недовършени каменни колони и бази от римска каменоломна, а още по-интересното, което трябва да се види на всяка цена е римският часовник, който за наша изненада е уникално точен. Съществувал е и римски път, по който доста днешни минувачи са откривали сребърни римски монети. Над местността Сопотска стена се издигат основи от средновековна крепост.

Населението му е староселско с мизийски белези в носията. Имената на родовете са повлияни от турската именна система и завършват на (-оглу, вместо на –ов). Примери за това са родовете: Байчоолу, Дамяноолу, Черкезоолу и други. Имало е и знатни заселници като например Киро Маринов с прякор Ковача. За 3 години той усвоил ковашкия занаят. Ковачи имало само в град Троян. В средата на миналия век Ковача получава съвет да отвори ковачница в с. Коевци. Селото тогава е с 170 къщи.

По това време през 1848 г. коевчаните уговорили за учител на децата им Бачо Киро Петров от село Бяла черква. В годините 1860-1870 г. монахът Матей Петров-Преображенски, съратник на Бачо Киро и помощник на Васил Левски, обикалял ройона като разпространител на книги за прочит, с което събужда интереса на селяните към просветна дейност.

В наши дни повечето хора свързват името на селото с партизаните и къщата музей на Петър и Съба Еневи. Всяка година на девети септември се почита тяхната памет с голямо тържество, празнична заря и много гости.

Читалище “Светлина-1894” е регистрирано под номер 1861 в Регистъра на читалищата, поддържан от Министерството на културата. Читалището в с. Коевци, по мнението на някои възрастни хора, е основано от учителя Дончо Вачев през 1894 г.

Така пример във вестник „Народен подем”- с. Мусина 1928 г. в брой първи можем да прочетем, че старият свещеник Георги Боев разказва, че Бачо Киро е четял освен черковни книги и други вестници. Това потвърждава, че още 1853 г. в с. Коевци е имало книги и вестници, че Коевци не е било откъснато от църковните и политически въпроси в този период от обществения живот на поробена България. Като учител Бачо Киро е бил през 1848 г. и за втори път през 1852 г. в с. Коевци. През 1851 г. е било построено новото училище с две стаи. Дончо Вачев по време на учителствуването си в с. Коевци е доразвил и обогатил дейността на читалището. Снабдявал го с много и най-разнообразна литература особено със селскостопанска по въпросите с развиването на лозарството,  пчеларство, овощарството и земеделието. Още преди Освобождението Коевци е едно от будните села със самостоятелна църква „Преподобна Параскева” през 1840 г.

Културна забележитерност с центъра на селото е паметника на подп. Н. Георгиев.

В близост до селото в местността „Усек кая”, „Хисаря” е направена ЕКО пътека, с висока посещаемост. Там е издигнат пилон за знаме с височина 14 метра, на който се вее българският трикольор с размери от 7 метра. Селото се отличава с обновен център, богатата растителност и природно чист въздух.

Стопански дворове обхващат различни имоти, извън регулация, тангират регулацията на селото в североизточна посока. Предлага се тяхното обединяване в единен блок. В землището на селото, на юг има отредени 3 полигона за стопанска и складова дейност с обща площ от 0.06 ха. В тях са изградени и изоставени 5 сгради. Скала - 37.74 дка

Водоснабдяване

Каптаж „Голямата чешма" е разположен южно от селото. Водата постъпва гравитачно в черпателен кладенец на ПС I-ви подем. Оттам с тласкателен водопровод L=501 м, ф80 мм постъпва в черпателен резервоар на ПС II-ри подем. В същия водоем постъпват гравитачно водите от каптаж „Агова чешма". В близост се намира и засушаващия се язовир с площ 9.8 дка.

Канализация

Няма изградена канализационна мрежа.

Защитени зони и защитени територии

В границите на защитена зона „Язовир Стамболийски” BG0000275 по Директива за опазване на дивата флора и фауна, попадат части от землището на с. Коевци. В територията на землището на с. Коевци попада природна забележителност «Богданов дол».

Електроснабдяване

Изградени и функционират 2 броя битови електропостове

Гробищният парк се намира в центъра на селото, на площ 0.67 ха.

На юг от селото е разположен горски парк, съгласно горските карти. В землището на селото е открита и пещера.