Община Сухиндол

Население

Според данните от 2015 се състои само от 84 жители, общата площ по регулация на селото е 43. 90 ха. Това е най-малкото населено място в община Сухиндол. По постоянен адрес има регистрирани 70 жители а по настоящ адрес - 98. През летния сезон броят на жителите достига 150.

Местоположение

Село Красно градище се намира на границата на Дунавската равнина с първите възвишения на Предбалкана, на 6 километра от общинския център град Сухиндол и на границата с община Павликени област Велико Търново. Преобладаващият релеф около селото е равнинен а в южната си част равнинно-хълмист. Надморската височина варира от 100 до 199 метра. Селото е разположено по поречието на река Росица, която го заобикаля в северна посока.Влажният въздух и обилното количество вода наоколо са предпоставка за наличието на буйна растителност и плодородна почва.

Части от землището на с. Красно Градище  попада в границите на защитена зона BG0000609 „Река Росица“

Жилищен фонд

Отличава се с предимно едноетажни сгради - 110 броя и само 3 двуетажни. Жилищата са 131 броя, по конструкция 90 от тях са тухлени, 41 жилища са с друга конструкция. Броят на домакинствата е 42.

Обществено обслужване, Образование, здравеопазване, култура

Децата от селото, които посещават детско заведение и училище, се извозват с ученически автобуси до Сухиндол.

С селото работи една къща за гости, предлага и басейн.

Здравни и социални услуги се ползват в гр. Сухиндол и други населени места.

Стопанският двор момента не се използва, намира се в регулация на площ от 3.51 ха.

В землището на селото преобладават  алувиалните почви, което е главен фактор за определяне  поминъка на населението и начина на живот, а именно: отглеждане на памук, ягоди, корнишони, лозов посадачен материал , засаждане на лозови масиви и грижата за тях.

Водоснабдяване

Водоизточник е каптаж Сомуна, намиращ се югозападно от селото. Дебит за 2013 г. -1.0 л/с, същия е с оградена СОЗ пояс 1. Чугунен водопровод захранва вътрешната мрежа на селото. Има възможност за доставяне на допълнителни количества вода от шахтов кладенец „Ал. Стамболийски". От ПС до НВ на селото по тласкателен водопровод L=1500м и ф80 мм се доставя вода при необходимост.

По цялата южна дължина на землището на селото е изграден силов канал, който идва от язовир Александър Стамболийски намиращ се на 7 км от Красно Градище преминава през цялата му дължина за да достигне до ВЕЦ Росица-2, който канал дава възможност на населението да използва промишлена вода за напояване.

Канализация

Не е изградена, ползват се изгребни ями

Електроснабдяване

Изграден и функционира 1 брой битов трафопост.

Културно историческо наследство. Исторически данни

Първите данни за селището са от средновековието. На около километър и половина от центъра на селото се намира античната крепост Калакастро/Калето /в превод от гръцки означава хубава крепост/ с приблизителни размери 210х370 m. Крепостната стена е с дебелина около 1 m и е запазена на места до височина от 1.2 m. Градена е от ломен камък с калова спойка, като на отделни места се забелязва изграждане от добре обработени лицеви камъни. Най-вероятно това са участъци, които са се запазили от античността, а останалата част е преизграждана през средновековието. По цялото протежение на стената се забелязват останки от малки правоъгълни кули. Две такава кули са защитавали, от север и от юг, главната порта, която е с ширина от около 1.8 m и се намира в югоизточната част на крепостната стена. Още две малки порти са били разположени от север и от юг като от южната се забелязва път, който продължава на изток по скалния венец. Във вътрешността на селището се забелязват множество сгради.

През 1938 година се взима решение за покриване на реката с каменни блокове за преминаване, защото единсвената връзка на населението с околните села тогава е било през реката. Правени са няколко опита за поставяне на въжени мостове, но при прииждане на голямо количесво вода, реката ги е отнасяла. И така 124 семейства посредством ангария изпълняват всеобщата воля, като поставят датата и името си върху всяко парче камък. По късно през 50-те години те биват заляти с бетон за да може да се използват за преминаване и на селскостопанска техника.

До 1934 г. селото се е числяло към Севлиевска околия, Кала-кастровска община със съставно село Грухчева махала /сегашно с. Росица, Павликенска община/. От 1928 г. до 1934 г., седалището на кметството през година е било разменяно в едното или другото село. С царски указ № 2820/обн. 14.08.1934 г. селището се преименува от село Калакастрово на село Красно Градище.

Катастрофа за селото е наводнението от река Росица през 28 юни 1939 г. Вследствие пороен дъжд по горното течение на р. Росица, водите ѝ излизат от коритото и наводняват населените места по течението ѝ. Нещастието е било голямо, разрушенията били значителни.

Благоустрояването и градежите в село Красно Градище са започнали през 20-те и 30-те години на ХХ век. През 1922 година е построено училището “Св. св. Кирил и Методий”, в което се е помещавала и детската градина. То функционира до 60-те години.

През 1932 година се завършва строежа на читалище „Пробуда-1932”. В него закипял духа на самодейците с нестихващото им желание за изяви и културно-просветна дейност. Поставяни са множество пиеси и концерти не само в селото, а и в околнoстта. Салонът разполага със сто места и библиотека с библиотечен фонд от 2000 книги. Читалището е действащо и е регистрирано под номер 3083 в Регистъра на народните читалища, поддържан от Министерството на културата. Всяка година изпълнява богата културна програма.

В село Красно Градище е построена най-старата църква в община Сухиндол храм „Свето Възнесение Господне”, осветена през 1822 година. Направена е реставрация през 2010 година. Всяка година на  Спасовден се прави курбан, на който присъства цялото село.

Друг голям празник в селото е Йордановден /Богоявление/. Всяка година на шести януари се прави богоявленски водосвет след това няколко смелчаци влизат във студените води на река Росица. Този, който пръв извади кръста има не само финансова награда, а получава и жив петел.
Село Красно Градище е едно малко, но живописно селце с отлични условия за развитие на туризъм.