Z6_PPGAHG8001C6B0QP77BB1I2OE5
Z7_PPGAHG800PTQ60QP77PFS12SP5

Забележителности

Дата на публикуване: 18.08.2020
Последна актуализация: 21.03.2022

Язовир „Александър Стамболийски“

Язовир "Александър Стамболийски"Язовир „Александър Стамболийски“ - един от най-големите язовири в Северна България, построен на р. Росица, която събира водите от северните склонове на централната част на Стара планина, северно от връх Ботев. Водосборната област на реката до язовира е 1478 km 2. Общата му дължина от началото му при село Кормянско,  община Севлиево до изградената язовирна стена до село Горско Косово е 18 km.

Природата в близост до брега на язовира, а и като цяло в община Сухиндол е много добре съхранена поради липсата на големи замърсяващи водата, въздуха и почвата предприятия. Язовирът предлага отлични условия за практикуване на водомоторни спортове, за риболов, туризъм и отдих.

Язовир „Александър Стамболийски“ е първият голям язовир в България. Замислен е в периода между двете световни войни. Идеята за обуздаване водите на река Росица ревностно се подема от сухиндолци. Строителството започва през първата половина на 40-те години на XX в. от специалисти и работници от смесеното германско-българско дружество „Арге-Росица“. Завършен е в рамките на бригадирското движение след всеобщ трудов ентусиазъм. Влиза в редовна експлоатация на 06.11.1954 г. 

Язовир „АлеЯзовир "Александър Стамболийски"ксандър Стамболийски“ е предназначен за предпазване от наводнения, за напояване на земеделски площи и за електропроизводство чрез три водноелектрически централи с обща работна мощност 10.240 MWh.

Язовир „Александър Стамболийски“ 

Обем: 205 млн. m³
Залята площ: 11.44 km2    
Надморска височина: 190 m   

Сухиндолски връх

Сухиндолски връх е разположен е североизточно от град Сухиндол. Издига се на 472 метра над морското равнище, което е една от най-високите точки в Дунавската равнина и най-високата точка в границите на община Сухиндол.

Според проучвания Сухиндолски връх е един от 16-те загаснали вулкани и базалтови могили по линията Свищов – Сухиндол, по хода на Беленския разлом. Подредените в редичка куполчета от базалт са продукти на вулкански изригвания, станали преди няколко милиона години. Тези базалтови могили се използват за добив на базалтови плочи.

Вулканът при Сухиндол има добре запазен кратер (калдера), а почвата в района е вулканична, което обяснява високото качество на произвежданото вино.

При ясно и слънчево време от Сухиндолски връх се открива прекрасна гледка към широките меандриращи долини, сред които текат реките Осъм, Росица и Янтра и към част от старопланинската верига.

Сопотска скала

На най-високото място над пролома на р. Росица, сред живописните скали над местността Иванковец се издига величествено Сопотската скала. Тя оформя панорамата около Сухиндол с характерния си профил. Сопотската скала е привлекателен, незаменим туристически обект, разкриващ чудни изгледи на границата между Балкана и Дунавската равнина. Там се намира 35-метров пилон, на който се вее българският трикольор. Традиционно много хора се събират на Сопотската скала, за да празнуват 3-ти март и да посрещнат Джулай Морнинг.

Река Росица

Река Росица, мостПрез територията на общината протича река Росица. Тя преминава на 3 километра южно от Сухиндол. Реката е привлекателна за риболов, а рибни ястия предлага ресторантът на риболовен комплекс, който се намира на 9 километра от гр. Сухиндол по поречието на река Росица в посока стената на язовир „Александър Стамболийски“.

Река Водешница, ляв приток на река Росица, прави красив водоскок в местността Боаза, която се намира на 3 км от Сухиндол по посока на село Коевци.

На брега на река Росица край Сухиндол и село Красно Градище се намира живописната местност Върбака. Местност, където традиционно се провежда част от празника Трифон Зарезан. На широката поляна се извива популярното и предавано през поколенията мъжко хоро „Как се чука чер пипер“.

Острук Острок е местност, която се намира близо до местност Върбака, до река Росица, там където се пресичат пътищата за Красно Градище, за язовира „Александър Стамболийски“ и за Сухиндол.

Читалище “Трезвеност” и Часовниковата кула

Читалище Трезвеност, СухиндолНа централния площад в Сухиндол се издига днешната сграда на читалището, която е открита тържествено на 06.01.1929 г. Основано е през 1870 г. от даскал Васил Неделчев, а година по-късно е кръстено “Трезвеност” от сподвижника на Васил Левски отец Матей Преображенски (Миткалото). Читалището се е утвърдило като огнище на културно-просветна дейност в града. Салонът е с капацитет 400 места.

Часовникова кула, СухиндолПрез 30-те години на 20 век в читалищния салон се играят много пиеси и оперети, а след края на Втората Световна война до обявяването на Сухиндол за град през месец декември 1970 г., местната библиотека е най-голямата селска читалищна библиотека в страната.

 

Часовниковата кула се издига величествено до читалището. Идеята за неговото построяване възниква през 1888 г. Изработването на механизма се възлага на белгийската фирма „Жул Ван Ланкерс“. Кулата е изградена от дялан камък и тухла, а височината й е 26 метра. Часовникът е завършен през 1895 г. и се поддържа до днес.

 

Музеи

Къща-музей Баба Съба Енева

Къщата в село Коевци на Петър и Съба Еневи е най-значимият обект на културното историческо наследство в община Сухиндол с категория национално значение. Баба Съба Енева губи четирите си деца, участвали в антифашисткото движение. Заради това често е наричана майка-героиня. Две от децата й - Николай Енев - Андрей и Параскева Енева – Соня са убити в Балванската битка на 29-ти март 1944-та година. В къщата-музей има изложба от лични вещи и архивни фотографии. В нея е оформена експозиция, свързана с антифашистката борба, подредени са експонати от бита и поминъка на село Коевци, местния фолклор и занаяти.

Музей на виното

Музеят на виното е разположен в сградата на винарна ЛОВИКО СУХИНДОЛ. Винарната е пряк наследник на кооперация „Гъмза“, най-старата на Балканите лозаро-винарска кооперация, създадена през 1909 година по инициатива на Марко Вачков. Той черпи кооперативния опит от френския град Маросан и го пренася в родния Сухиндол.

Музейната сбирка разкрива историята и етапите, през които преминава кооперация “Гъмза”. Съставена е от снимки, документи, бутилки с най-известните сортове вино, автентични уреди за обработка на гроздето.

Музеят на виното представлява атракция за всеки ценител на качествените вина и е интересно място за всеки, който проявява интерес към историята на Сухиндол и в частност развитието на лозаро-винарския бранш, като основен поминък.

Музей на винотоЦентър за лозарство и винарство

Съхраняване на традициите, популяризиране на новостите в българското винопроизводство и развитие на винен туризъм са сред основните цели на Центъра за лозарство и винарство. Той е оборудван с дегустационна зала, избено помещение – енотека и разполага с прожекционна техника за мултимедийни презентации, чрез които се проследява историята на винарството и лозарството по нашите земи. Също е известен като Музей на виното, тъй като има витрини, представляващи постоянна експозиция.

 

Паметници и паметни плочи

Паметникът „За тебе те умряха“ на загиналите сухиндолци през войните в Сръбско-българската война, Балканската и Първата и Втората световна война се намира на площада пред СУ „Климент Охридски“. Замислен е през 1918-1919 г. и завършен през 1938 г. На възпоменателните плочи са записани имената на загиналите. Пред паметника традиционно се провеждат възпоменателни чествания и церемонии по поднасяне на венци и цветя за почит на Васил Левски, Христо Ботев и другите български герои, дали живота си за мечтаната свобода.

Паметник "За тебе те умряха", СухиндолПаметникът на загиналите в Балканските войни „Българийо, за тебе те умряха...“ е открит тържествено през 2013-та година. В него е вградена капсула с почва от Дойран. Намира се на източния вход на гр. Сухиндол. На същото място е разположен парк „Аероинженер полковник Петко Попганчев“. Паркът е своеобразен музей на бойната слава, в който има самолет и различна военна техника. Последното попълнение е оръдието МТ-12, известно още като „Рапира“. Посветен е на плеядата от въздушни асове, прославили града и България в цял свят, заради които Сухиндол често е наричан „гнездо на орли“. Един от тях е прочутият аероинженер Петко Попганчев, който преминава със самолет под Стамболовия мост във Велико Търново. Със златни букви в историята на Сухиндол са записани и имената на Ганчо Маринов, Ганчо Душков, Васил Карамочев, Денчо Карамочев и единственото семейство военни летци подполковник Емилия Гърбова и полковник Тодор Гърбов. Сред въздушните асове на Сухиндол изпъква особено много името на полковник Пеню Попкръстев. Той става пръв командир на сформираното аеропланно отделение в България през 1912-та година. Изпълнява 89 бойни полета, а през 1923-та година става пръв началник на българското въздухоплаване.

Паметната плоча на дееца от национално-освободителната борба Русан Мирчев се намира на мястото, където геройски е загинал на 2 август 1876 г. Той е бил част от четата на Таньо Войвода, която влиза в България паралелно с тази на Христо Ботев. Младият Русан Мирчев намира смъртта си на 34 години в неравен бой с турската потеря. Той оцелява при няколко битки, но след като четата на Таньо Войвода е разбита, той се отправя към родния Сухиндол. Там се укрива два месеца, но е забелязан от турците. Предаден е от жител на малка махала, която се намирала край Бяла река, след което е заловен и убит. Турците го обезглавяват и забучват главата му на кол. Тръгват към Сухиндол, за да опожарят къщата му. Жителите на тогавашното село обаче умишлено не го разпознават. Запазената къща, свързана с Русан Мирчев на ул. „Цар Асен” № 39, има статут на историческа недвижима културна ценност.

Църкви и джамия

Църквата "Свети апостоли Петър и Павел" в Сухиндол е осветена на 01.11.1927 г. Днес е една от най-красивите в цялата област и пази вдъхновяващи стенописи и икони. Сградата е голяма, красива, с кубе и камбанария с три камбани. Отвън е облицована с дялани камъни, които са докарани от с. Крушуна и с. Кормянско. На мястото на днешната църква „Свети апостоли Петър и Павел” през 1770 г. започва да функционира първото килийно училище. Старата църква на същото място е съборена до основи. Строежът на днешната църква е зъвършен през 1908 г.

Църквата в село Красно Градище носи името „Св. Възнесение Господне“. Тя е вкопана в земята, а малка камбана известява вярващите за всички църковни празници. Тя е и най-старата църква на територията на общината. Построена е през 1822 година и скоро в селото ще се отпразнуват 200 години от изграждането й.

Най-новият храм е този в село Коевци. Параклисът „Света Петка Търновска“ е открит в края на 2019-та година като е изграден изцяло с дарения. В селото е имало стара църква, която обаче рухва през 30-те години на миналия век.

На 152 години е храмът „Св. Димитър“ в село Бяла река. Мястото, където е построена църквата е дарено от жена от селото за килийно училище. Броят на децата обаче нараснал, затова то било преместено. Основите му били използвани за изграждането на селската черква. Тя била зографисана от белогвардейците върху дървена основа. Запазена е и плоча с имената на всички дарители.

Село Горско Косово скоро се сдобива с православен храм - параклис, транспортиран от Гърция и поставен в селото. Той носи името „Св. Архангел Михаил“.

Изключително красива е църквата в село Горско Калугерово. Тя е построена през 1928-ма година и носи името „Св. Параскева“.

Построената през 1809 г. джамия е най-старата запазена обществена сграда в град Сухиндол.

Фотогалерия